Цената на славата

Sunday, 27. May 2012

Пред очите ми попадна вчера открито писмо на някакъв мъж, оказа се водещ на предаване по БНТ, до оперния певец Юлиян Константинов, повече известен напоследък не с пеенето си, а като водещ на предаването “Аз обичам България”. В това писмо мъжът обясняваше как, след като вдигнал демонстративно чистачките на неправилно паркирания мощен джип на певеца в знак на протест срещу нарушението на правилата за паркиране, срещу него е била упражнена и словесна, а и физическа агресия от страна на Юлиян Константинов. Това не ме учуди много, защото в България почти всеки, качил се на по-мощна кола, се мисли за господ и смята, че правилата не важат за него – че може да паркира, където си иска, че може да кара пил и други подобни. Учуди ме обаче абсолютната липса на разкаяние за случилото се в отвореното писмо, което от своя страна пък разпространи оперният певец. По-смирено и критично към себе си трябваше да подходи Юлиян Константинов – примерно да каже: съжалявам, изпуснах си нервите. Даже и да приемем, че е бил провокиран повече от нормалното, това е част от играта популярност и част от цената, която плаща всеки известен човек за славата си – и в България, и по цял свят. Публичното пространство не е за хора с лабилна психика и слаби нерви. Защото за подобна постъпка в чужбина никой няма да ти пише кротко отворени писма в интернет с молба да му възстановиш сумата за счупените очила и да му поднесеш извинения. Там съдят за много пари. И обикновено ги получават.

Емил Попов.

Google+ Comments

Leave a Reply