Пред очите ми попадна вчера открито писмо на някакъв мъж, оказа се водещ на предаване по БНТ, до оперния певец Юлиян Константинов, повече известен напоследък не с пеенето си, а като водещ на предаването “Аз обичам България”. В това писмо мъжът обясняваше как, след като вдигнал демонстративно чистачките на неправилно паркирания мощен джип на певеца в знак на протест срещу нарушението на правилата за паркиране, срещу него е била упражнена и словесна, а и физическа агресия от страна на Юлиян Константинов. Това не ме учуди много, защото в България почти всеки, качил се на по-мощна кола, се мисли за господ и смята, че правилата не важат за него – че може да паркира, където си иска, че може да кара пил и други подобни. Учуди ме обаче абсолютната липса на разкаяние за случилото се в отвореното писмо, което от своя страна пък разпространи оперният певец. По-смирено и критично към себе си трябваше да подходи Юлиян Константинов – примерно да каже: съжалявам, изпуснах си нервите. Даже и да приемем, че е бил провокиран повече от нормалното, това е част от играта популярност и част от цената, която плаща всеки известен човек за славата си – и в България, и по цял свят. Публичното пространство не е за хора с лабилна психика и слаби нерви. Защото за подобна постъпка в чужбина никой няма да ти пише кротко отворени писма в интернет с молба да му възстановиш сумата за счупените очила и да му поднесеш извинения. Там съдят за много пари. И обикновено ги получават.
Емил Попов.