Мисля си на старини да отида да живея на някое екзотично място с приветливи хора, точно както англичаните идват тук при нас. Докато работим, нямаме много време да се отдадем на живот, но като се пенсионираме, ще имаме цялото време на света, ако сме достатъчно здрави, разбира се. Набелязал съм си още отсега някои китни местенца, поне на мен ми се струват такива, като чета за тях. Да не кажете сега, че с нетърпение чакам да остарея, но като стигна дотам, искам да прекарам старините си по мой си начин. Естествено, мнението ми най-вероятно ще се промени с годините, но засега е такова, приключенски настроено.
Бъдещото ми Аз би могло да се подвизава на полуостров Никоя, на северозападния бряг на Коста Рика, която за ваш ориентир е в Централна Америка. Хората там живеят до към 100 години, обичат да се трудят и да са полезни. Също така са силно привързани към семейството и приятелите си. Звучат ми като мили хорица. Сухият климат допринася за получаването на повече витамин D и за липсата на проблеми с дихателната система. Водата е твърда, но съдържа висок процент на калций, което е добре за костите.
Нещо май ме влече към Централна Америка, защото другият ми избор е град Волкан в Панама. Не мисля, че е много известен, но пък животът там е евтин, а планинският пейзаж – незабравимо красив. Времето наподобява постоянна пролет, местните произвеждат свежа продукция, а продължителността на животът е към 90 години. Във Волкан всичко се случва с бавни, лежерни темпове, което на практика означава, че липсва какъвто и да било стрес.
Засега е това, може би списъкът ми ще се увеличи с времето, ако успея да си харесам нещо друго на картата на света, а може би ще изчезне. Знае ли някой какъв ще съм в далечното бъдеще? 😉