Кълна се, няма такава обсебеност. Когато хвана книга, която да ме завладее, просто не успявам да правя нищо друго. А това, което ми се случи в резултат на моята читателска пристрастеност, си е направо невероятно и заслужава да се сподели в блога ми. Плюс това доказва колко разбран шеф имам. 😉
Миналата години отделих само 5 дни за почивка и още 5 взех, за да ходя по лекари и прочие. Покрай всички проекти, с които се занимаваме, не успях да си отпочина както трябва. Вярно е, че по официалните празници си бях у дома, но няколко дни на фона на постоянен и напрегнат работен процес не са нищо. От платената отпуската ми стоят 10 недокоснати дни, които прехвърлих за тази година.
Умората обаче си казва думата. Усещаш, че си по-малко концентриран, имаш нужда да правиш нещо, с което да разпуснеш. Започнах да чета „Война и мир“ – признавам, че не я бях чел. 1500 страници са си доста. Има над 25 героя и действието се развива в период от около 10 години, че и повече. Тази книга не е от най-интересните за мнозина. Не знам какво ме накара да започна да я чета обаче. Може би обстановката, в която живеем, може би исках все пак да направя едно сравнени със съвременната мисъл. Изтеглих я в електронен вариант на четеца ми и… не мога да се откъсна от нея. Освен това открих, че „Война и мир“ се чете по-лесно, когато ти се намират парчета тъмен шоколад.
Отдавна не бях разпускал така и сега не мога да се отделя. В колата на светофара – успявам да прочета по една страница. В офиса, докато ми се зарежда компютърът – още една-две страници. Да ме видите през обедната почивка – чета и се тъпча с шоколад. Не излизам с колегите, не комуникирам с никого. Вчера имах разговор с шефа и вместо Росен го нарекох Ростов и той ме изгледа с такава насмешка, че потънах в земята от срам. Обясних, че съм се запалил по книгата, а той вместо да ме смъмри, отбеляза, че забелязал няколко грешчици в работата ми предната седмица и че според него съм пренатоварен и имам нужда от почивка. От днес съм 5 дни в отпуск!!!
Направо не мога да повярвам. Явно все пак има по-голяма полза от книгите, отколкото предполагах. Мисля даже по веднъж в годината все така усилено да се зачитам в някой от дебелите романи тухли, от вида на които на моделките им се подкосяват краката. Това е шега.
Истината е, че наистина ще си отпочина добре. Аз и Толстой и още няколко тъмни шоколада на Нестле, че с тях съм почнал и много ми се услаждат. Мисля че ще си наваксам с почивката по най-приятен начин. Пък след няколко дни – пак в офиса с усмивка на уста и шоколад за шефа, разбира се!