Случвало ли ви се е да отлагате нещо за последния момент? Сигурно да, мисля, че всички сме изпадали в подобни ситуации, когато сечем секундата на две само за да си спечелим малко допълнително време.
А ако се върнете назад и се замислите, откривате ли причина да сте постъпили по този начин? Да сте чакали последната възможност? Възможно ли е да се е случило понеже е нямало кой да поеме инициативата за нещо, а на вас не ви се е искало да го правите и затова сте изчаквали… и чакали до последния момент.
Такива сценарии може да открием в различни аспекти от живота ни. Било в личен план, когато се притесняваме да се обадим на “онова” момиче и протакаме във времето, било в професионален, когато знаем, че “онзи” проект изостава, но не искаме да бъдем човека, който да се изправи пред всички и да им каже да си вършат работата.
Ами онази изпит, който все отлагате за следващата и следващата поправка или ликвидация в университета? Имам приятел, който все още не си взел дипломата за висше образование, защото от няколко години не иска да се яви на последни си изпит. Все му говоря, той все кима и не предприема нищо.
В подобни ситуации, за да справим, се изиска известно количество воля, премесена с доза инициатива. Приемете, че някои неща няма кой друг да ги свърши освен вие. И колкото по-рано го направите, толкова по-добре за вас, защото няма да ви тормозят в бъдеще и да ангажират мислите ви. Ще имате възможност да се съсредоточите върху новите предизвикателства на живота.