Още като бях сравнително малък, майка ми ми обясни, че не трябва да бъда прекалено взискателен към хората около мен, че трябва да проявявам нужното разбиране към недостатъците им, защото все пак и аз не съм съвършен. Обясни ми също така, че прекалените претенции към хората често водят до самота. Винаги съм се опитвал да живея по тези правила и смятам, че съм доста широко скроен в това отношение, никога не съм си избирал приятелите по това кои са майките и бащите им, с какво образование са, колко пари имат и дали при нужда биха ми били полезни за нещо. Някак си смятам, че изначално приятелите са не само за да споделят хубавите моменти в живота, но и да помагат, когато стане нужда. Затова обикновено в такива моменти на нужда скачам, без да чакам някой да ме помоли. И мисля, че в това отношение съм наистина приятел мечта. Има обаче една категория от тези мои “приятели” – за мен познати – които, общо взето, ми се обаждат само когато трябва да им свърша някаква услуга – я да пренесем нещо, да пооправя нещо по техниката или пък да се обадя на някой познат, който може да помогне с нещо. Както ви казах, нямам нищо против – приятелите са и за това. Но не и само за това. И не че ще се свърша, ако помогна с нещо – просто много мразя да ме карат да се чувствам употребен. Затова сложих за заглавие Приятелите с многоточие, а дали не трябваше да бъде Използвачите?!