Ежедневно с градски транспорт се придвижват хиляди хора, които са повече от цветни и особено луди по свой начин. Поради тази причина пътуването с градския транспорт се превръща в едно екзотично ежедневно изживяване. Защо ли? Защото ежедневно се сблъсквате с този тип хора, които могат да ви изкарат извън нерви или да ви направят прекрасно положително настроение.
Никога няма да забравя времето, когато трябваше да ходя на училище с автобус. Пътувах рано, защото както не веднъж съм споменавал часовете в България започват нечовешки рано. Сутрин в автобуса можеше да се нагледаш на всякакъв тип хора, които отиват на работа или да си вършат някакви задължения. Близостта, в която се намираш обаче с напълно непознати хора може би беше най-неприятното нещо в цялото изживяване. Толкова пълни, автобусите препускаха по задръстените улици и се опитваха да си спазват графика, като правиха всякакви нелогични маневри, възползвайки се от големината и предимството си. представете си всички тези хора, как едвам се удържат прави, но в същото време няма и къде да паднат, тъй като от всяка своя страна са затиснати от други хора.
Особено забавно ставаше по завоите, когато трябваше да или да полегнеш смутено върху някой непознат човек, в най-добрия случай това щеше да е симпатична девойка, но в повечето случаи това беше някой едър чичо или леля, които смутено забърсваха капчиците пот, избили по челата им. В другия случай… полягваха върху теб… а тези едри представители на човешката раса трудно удържаха телата си и винаги имаше опасност да ме смачкат. Романтика, какво да кажа друго. Сега се сещам с умиление за тези дни, в които съм бил толкова близо до всички тези хора, които не познавам.
Другото много интересно преживяване в автобусите е културният шок, който някои от пътниците изпитвахме почти всеки ден. Няма да ви опиша силата и жанра на музиката, която се разнасяше в това малко пространство. Е…, какво по-прекрасно от това да се събудиш с едно маане? Приказка!
Понякога съм ставал свидетел на такива разговори между пътниците, че наистина не знам как на тях самите не им е станало неудобно да обсъждат интимния си и дори сексуален живот пред още 60 непознати души, които са те обградили в неловка прегръдка.
А най-съм се дивил на възрастните хора, които едва се движат, с бастунчетата и се бутат толкова рано сутрин да се качат. Разбира се шофьорът на автобуса ги изчаква, не без да изсипе една камара цветущи псувни по техен адрес. Всички хора се смушват един в друг, за да направят път на дамата или господина, за да стигне до освободеното му място за сядане… до момента, в който само след една спирка, човечецът решава, че трябва да слезе и цялата процедура се повтаря наново.
А за миризмата в автобусите не мисля, че има смисъл да говоря. Тя е най-благоуханна естествено през летните месеци, когато пестенето от климатик в автобуса го превръща в подвижна сауна… предлагаща особен подбор от миризми за аромотерапията. Зимата е също е странно благоуханно, защото целият автобус мирише на цигари…, а понякога дори и на алкохол. Силно се надявам спиртните напитки да не са употребявани от водача на автобуса…, но знае ли човек.
Може би никога не бих си причинил отново ежедневно да пътувам с градски транспорт. Но със сигурност спомените са силни и може би никога няма да ги забравя.
Споделете с нас някоя интересна случка, която се е разиграла в автобус от градския транспорт. Ще ми бъде забавно и интересно да прочета и вашите спомени и наблюдения.