За мъжете, рокът и метъл музиката

Sunday, 22. December 2013

Обикновено казват, че почитателите на рок и метъл музика са опасни, наркомани и насилници. Считат ги за тъмни субекти със склонност към агресия, отдадени на различни култове индивиди или пък вандали, продали си душите на дявола. 🙂

Всичко това наистина звучи зловещо (особено в комплект с черните кожени дрехи и дългите коси), само дето е на светлинни години от истината. Повечето метъл и рок изпълнители действително не свършват добре, но разликата между международно известните личности, с десетки концерти и стотици фенове зад гърба си, и обикновените почитатели е огромна. По темата за наркотиците, алкохола, депресиите и пристрастяването можем да говорим много. Те наистина се проявяват, но кой е казал, че са само при точно този музикален стил. Напротив! Редица поп, джаз, рап, техно или хаус творци свършват по същия начин. От световно известни до малко популярни лица, които не успяват да издържат на напрежението, заобиколени са от ненормални фенове и повечето пъти са безкрайно самотни в личния си живот, без приятели,  с лъжливи любовници и вечно искащи да правят пари за тяхна сметка продуценти. Като добавим преследването от папараци и редицата клюки, които често разбиват и малкото нормални отношения с близките им… Ами то не си е за издържане. А ако трябва да говорим за след концертни афтър партита, лично аз смятам, че няма по-ненормални и разгулни от рап партитата с всичко онези линийки и оргии. Освен това рапът в по-голямата си част действително “говори” за вандалщина и възпява пошлостта.

indexМетъл и рок музиката най-често пеят за изкуплението на душата, любовта, засягат философски теми и други комерсиални. Ако не сте слушайте едни Evenesence, Nightwish, Disturbed, Pain, Metallica, Guns and roses, Oomph!, Poets of the Fall, Bon Jovi, AC/DC, 69 eyes, Kamelot или каквото ви хрумне, сега му е времето и ще се убедите .

Освен това колкото приятели метъли имам, те всички са талантливи – свирят на музикален инструмент, страхотно мили са, духовити и в тях не ще забележиш ни най-малък признак за агресия. Може би защото я изкарват от себе си чрез драматичната и динамична музиката (?!) Мисля, че рок и метълът са типичната мъжка музика. Бих добавил и че всички техни представители са много по-мъжествени, отколкото онези поп кифльовци и по модерно му метро сексуални индивиди с изскубани вежди и епилирани крака. Нещо, което само вързан и приспан могат да ме накарат да направя.

В метъл-мъжете има дух, има чувство за покровителство, никога няма да ги чуете да се оплакват, мразят лигавщините и претруфените неща и винаги ще вървят с достойнство…

Google+ Comments

Leave a Reply