Rate this post

В модерния Свят, в който живеем не бих могъл да бъда изненадан от нищо. Предлагат се толкова много услуги, които биха могли да те улеснят. Дори за мен някой неща са прекалени.

Преди години гледах един епизод на мое много любимо предаване, в което Жени Калканджиева участваше и за да успее на време да сготви вечерята си, тя си напазарува хранителните продукти онлайн. Нищо ново, нищо неестествено, много хора, които са ангажирани прибягват до тази услуга. Замислих се мен какво би ме подтикнало да си напазаруам храна през Интернет. Ами не мисля, че бих го направил. Първо, аз обичам да ходя на пазар. Колкото и странно да звучи си е така. Обичам да отида до пазара, да си избера сам доматите и всички плодове и зеленчуци, обичам да си говоря с продавачите. Когато ходя на пазар, аз срещам мои приятели и всъщност за мен е доста разтоварващо да имам социални контакти извън работното ми място. А и да си поръчам краставица от Интернет ми се струва налудничево. Това, че технологиите правят така, че човек да не излиза от дома си и да не извършва почти никаква физическа дейност, лично мен не само, че не ми харесва, нo и някакси ме притеснява. Та вече има коли, които шофират сами и къде отива удоволствието от пътуването? За мен всички тези новсти и “удобства” карат хората да бъдат асоциални, затворени и много мързеливи. Разбирам за поръчването на готова храна за вкъщи, не ти се готви, нямаш възможност или ти се хапва нещо определено, на чак пък и да не ти се налага да отскочиш до кварталното магазинче и да не си размениш две- три приказки с някого ми идва дори плашещо.

Това си е мое мнение, все пак. Аз обичам да ходя на пазар и сам да си избирам продуктите, но всеки има право да мисли различно.

Google+ Comments

Uncategorized Tags: