Наближава 24 май – една от любимите ми дати. Не само защото е един хубав пролетен празник, отрупан с много цветя, огласен от радостна детска глъч и от прекрасния химн за братята Кирил и Методий, който всички ние знаем от най-ранна детска възраст, а и защото съм човек, който има отношение към писаното слово. Само че през последните години наред с радостните изживявания, които ми носи този ден, ме налягат и едни тъжни и песимистични размисли за бъдещето на това, което празнуваме в този ден – славянската азбука. Защото същите тия деца, които в празничния ден ще носят пъстроцветни балони, плакати с ликовете на двамата братя и ще пеят химна в прослава на славянската азбука, още с връщането си вкъщи ще седнат пред компютъра и ще споделят преживяванията си от деня с приятелчето по скайп, пишейки на латиница или замествайки хубавите кирилски букви Ш и Ч, съответно с 6 и 4. Отдавна езиковедите тръбят, че е въпрос на няколко десетки години езиците и някои азбуки, между които и кирилицата, да изчезнат. И право да ви кажа, като наблюдавам какво се случва, това започва да ми се струва съвсем реална заплаха. Дано в тоя глобализиращ се свят да не ви прозвуча много провинциално, но си мисля, че големият проблем не е това, че азбуката ни отива в архива на времето, големият ни проблем е, че и културата ни, писмеността ни, създадена с тая азбука, я чака същото бъдеще. А стане ли това – какво ни чака нас като народ?! Нека затова се замислим, когато веем балоните на 24 май и после, когато седнем пред компютрите.