Зравейте, приятели!
Наближава един от най-тачените празници у нас: 8 декември или по-известен още като Студентски прзник. Всеки студент помни с усмивка и умиление (доста често и с голяма доза срам) за първия си празник с колегите на 8.12: песни, танци и купон до зори (една, две, три и повече…) Мястото на събитието варира от луксозни хотели, през непретенциозни вили до домашна маса (когато парите са си заминали още в началото на месеца или пък изобщо не помним кога, къде и как ги е имало). Спомените също варират: от липса на такива до “Винаги ще знам какво направи на този 8 декември” и др.
Аз за съжаление вече не съм стуент (от век или два), но това не ми пречи на тази дата всяка година с любимите ми колеги да си припомняме лудориите от студентските години. Здрави, болни, омъжени, разведени, с деца или без, знае се, че всяка година по това време всеки трябва да е на линия.
А вие мислите ли, че няма бивши студенти и човек трябва винаги да си намира повод да превърне делника в празник?
