Днес е 1 април или Денят на хумора и шегата. Както всяка година, впрочем. За мен обаче е Денят на сестра ми, защото определено това е нейният ден и тя е в стихията си просто. Чудя се сам на себе си как всяка година й се връзвам на номерата, ама е много изобретателна. Та то не бяха прибирания на пожар от службата заради наводнение, уреждане на въображаеми срещи с най-яките й приятелки, храни с разхлабителни, сол в кафето и каквото ви дойде на акъла!
Днес тъкмо си мислех, че ще ми се размине и гледам във Фейсбук страницата й, че е преминала от “обвързана” към “сгодена”, което си е напълно в реда на нещата, имайки предвид, че с приятеля й живеят на семейни начала вече 5 години и избирахме заедно пръстен миналата седмица. Честитики, пожелания, а нашата благодари ли благодари… Викам си: “Абе 1 април е, дявол е тя, ама наистина пък избирахме пръстен. Малко на странна дата се спрял Асен, ама щом така е решил, негова воля.”
Към края на работния ден отново семейното положение на сестра ми премина от “сгодена” към “обвързана” с коментара: “Честит първи април!” И точно след 30 минути ми звъни Асен: “Братле, Симона си мисли, че метна всички днес, ама да видиш как ще я метна аз: довечера ще я водя в ресторанта, където беше първата ни среща, и пак ще трябва да сменя статуси 🙂 🙂 🙂 !”
Честит първи април, Симона!
