Днес ще ви споделя гледнаат точка на приятел медик, не моята. Тъй като има различни виждания по тази тема, нека всеки прецени коя страна да заеме.
„Спомням си добре първите дни на сина ми, когато заболя от варицела и ротавируса. Десетте дни между живота и смъртта, когато всяка минута беше борба, оставиха дълбок отпечатък в мен. Тези спомени винаги излизат на преден план, когато става дума за ваксини. Те не са просто инжекции – те са инструмент за защита, шанс за дълъг и здравословен живот. Въпросът за ваксинацията не е само медицински, а социален и икономически проблем. България все още се намира в тревожна позиция по отношение на доброволните програми за имунизация. Докато в други държави покритието срещу човешки папилома вирус достига 50-90%, у нас остава под 3%. Загубата на две жени на ден от рак на маточната шийка е тежка статистика, която говори сама за себе си.
Личното ми наблюдение също потвърждава ефекта на ваксините. Те не само предпазват от болести, но и дават възможност на обществото да намали разходите за лечение, да намали усложненията и да повиши качеството на живот. Често чувам от фармацевтични представители, че бихме предпочели да продаваме ваксина, отколкото скъпо лечение – не заради печалбата, а заради реалната полза за пациента. Превенцията винаги е по-ценна от лечението. И именно тук ваксините доказват своята роля – те са инвестиция с възвръщаемост, която обществото не винаги оценява, докато не е твърде късно.
В България наблюдавам постепенно раздвижване на програмите. Въвеждането на противогрипни ваксини и ваксини срещу пневмококови инфекции за възрастни над 65 години показва колко голям ефект има лесният достъп и премахването на финансовите бариери. За няколко години обхватът на ваксинациите в тази група се увеличава почти три пъти. Това е добър сигнал, че обществото започва да разбира превенцията като дългосрочна инвестиция в здравето.
На конференцията беше подчертано, че превенцията чрез ваксини не е само индивидуална грижа, а стратегическа необходимост. Ваксините намаляват нуждата от антибиотици, снижават смъртността и усложненията, намаляват натоварването върху здравните системи и осигуряват социално равенство. Страните, които инвестират в доживотна ваксинация, не само защитават своите граждани, но и печелят икономически чрез повишена производителност и намалени разходи за лечение.
Пандемията от COVID-19 допринесе за повишаване на осведомеността. Хората видяха на практика колко важни са ваксините и колко бързо могат да спасят животи. Опитът показа, че прозрачната комуникация и достъпът до информация водят до висока ангажираност и доверие. Ваксините вече не са просто личен избор, а инструмент за дълголетие в добро здраве, който обществото трябва да използва активно и отговорно.
За мен лично ваксините са повече от медицина – те са шанс за живот без страх, без усложнения, шанс за бъдеще, в което дълголетието е съпроводено с качество, а не само с години. В България все още има какво да се направи, но посоката е ясна: превенцията чрез ваксини е пътят към здраво и дълго поколение.“
