Пак ли плащам за нещо, което не ползвам? Снощи се мъчих да вляза в един от онези „удобни“ стрийминг сервизи за музика. Нищо. Забравил съм паролата. Процедурата за възстановяване е… епична. Имейл, контролен въпрос („Кой беше първият ми домашен любимец?“ – сериозно?), чакане на линк, който потъва в спама. И докато се чудя дали съм казал „куче“ или „хамстер“, се замислих – защо въобще плащам на тези хора?

През 90-те беше друго. Имах си касети, имах си CD-та. Купувах музиката, притежавах я. Не беше „удобно“, да. Навивах касети, пазех дисковете от драскотини, ходех до магазина. Но беше мое. Сега плащам месечен абонамент за достъп до нещо, което не притежавам. Ако спра да плащам – край. Като наемател, не като собственик.

И не е само музиката. Филми, сериали, книги, софтуер, дори спортни уреди. Всичко е абонамент. Плащаш, докато ползваш. Изглежда евтино. Но като събереш всички тези такси, се оказва, че харчиш повече, отколкото ако просто беше купил нещата. И по-лошото – свикваш. Свикнеш ли с „удобството“, трудно се отказваш.

Фитнесът е добър пример. Ходех на фитнес, плащах годишен абонамент. Ходех редовно, чувствах се добре. После спрях – животът стана по-натоварен. Започнах да тренирам вкъщи, купих си няколко уреда. По-удобно, по-евтино. Сега пак ме изкушават с онлайн фитнес абонамент. Защо? По-лесно е да пусна видео и да следвам инструктора, отколкото да си направя сам програма. Но дали това е по-добре? Или просто отлагам отговорността и плащам за илюзията за прогрес?

Наскоро спорих с приятел за нова кола. Той се чуди – лизинг или покупка. Казах му, че е по-изгодно да купи, въпреки че ще трябва да плати повече в началото. Лизингът е абонамент – плащаш да ползваш колата, но не я притежаваш. Върнеш ли я с драскотина – доплащаш. Искаш ли нова – пак плащаш. В крайна сметка излиза по-скъпо от самата кола. Той ме изгледа странно и каза, че му е по-удобно да плаща на месеци. Удобство, пак.

Това е проблемът. Удобството ни накара да се откажем от собствеността. Да станем наематели на собствения си живот. И това има последствия. Когато не притежаваш нещо, не се грижиш за него както трябва. Когато плащаш за достъп, не цениш ресурсите. Това води до консуматорство, до безразличие към природата, до загуба на ценности.

Събудих се тази сутрин и си казах – край. Спирам всички абонаменти, които не ползвам. Може да е малко неудобно в началото, но е по-добре да имам по-малко неща, които наистина са мои, отколкото да плащам за безкрайна поредица от услуги, които не ме правят по-щастлив. Ще си нулирам паролите, ще си купя няколко CD-та, ще си направя сам програма за тренировки. Може да отнеме повече време, може да е по-трудно. Но поне ще знам, че съм господар на собствения си живот. И че не плащам за неща, които всъщност не ползвам.