През последната година прекарвам доста време из града. Обикалям кварталите, търся интересни места, срещам хора. И колкото повече гледам, толкова повече започвам да се дразня от детайлите. Дребните неща, които уж правят живота по-лесен, но всъщност го усложняват.
Един от най-ярките примери са умните ключалки. На теория – супер идея. Не ти трябват ключове, отваряш с телефон, даваш достъп на гости, следиш кой е влизал. На практика – пълна боза. Батериите им падат в най-неподходящия момент, приложението крашва, връзката с интернет се губи. И накрая, вместо да си влизаш спокойно вкъщи, стоиш пред вратата и се чудиш дали да звъниш на майстора, или да разбиваш касата.
Следващият „гений“ – автоматичните тоалетни. Звучи цивилизовано, нали? Но се оказва, че сензорите не разпознават движение, водата тръгва сама, а казанчето не спира да пълни. Резултатът е наводнение в мокрото помещение и нерви до небето.
И да не забравяме умните телевизори. Всяко едно натискане на дистанционното води до безкрайни реклами, обновления на софтуера и нежелани препоръки. Забрави за спокойното гледане на филм – първо трябва да минеш през „умното“ меню, което изглежда сякаш е проектирано от човек, който никога не е държал дистанционно в ръцете си.
Може би проблемът не е в технологиите, а в това, че някой се опитва да реши проблеми, които всъщност не съществуват. Или пък просто се стреми да направи живота ни „по-умен“, без да се замисли дали това е наистина нужно. В крайна сметка, истинското удобство идва не от джаджите, а от добре свършената работа – здрави врати, надеждни ключалки и телевизори, които просто работят.
Много точно си го казал за умните ключалки – мъжът ми напоследък все се оплаква, че му пада батерията и не може да отключи. При нас сензорните тоалетни са супер – икономични са и децата вече знаят как да ги ползват сами, но да, понякога не тръгват веднага, ако не застанеш на точното място.
Хареса ми как описваш умните ключалки – напълно съм съгласен, че са по-скоро главоболие, отколкото удобство. Особено ми допадна детайлът с батериите, които падат винаги в най-неподходящия момент. Идеята за автоматичните тоалетни също е добре поднесена, звучи обещаващо, но после идва реалността със сензорите.
Наистина се дразня и аз на умните ключалки, особено когато батериите им падат точно в най-големия студ. Един път се върнах вкъщи посред нощ и се оказа, че приложението не ще да се свърже, а аз стоях пред вратата като балък. Точно тогава си дадох сметка, че понякога най-обикновените неща работят най-добре.
Е, честно казано, с тези умни ключалки само си създаваме проблеми. Нали уж са за удобство, а накрая повече нерви и разходи. Съседката ми една такава сложи и вече трети майстор вика, щото не може да я оправи. Аз си оставам с обикновен ключ, по-сигурно ми е и не се притеснявам.