Чета тия дни информация в един интернет сайт за това, как ВМРО-НИЕ пренесли през македонската граница 50 бройки от забранена книга със статии на класика на българската литература Димитър Талев на тема Македония – забранена навремето от комунистическия режим у нас, сега пък от македонската държава. Пренесли ги, обаче конспиративно – в тенекиени кутии за сирене. На мен ми стана смешно и се сетих за един израз от детска книжка, чието заглавие не си спомням: А пък майка ми я няма – конспирация голяма. Във епохата на интернет, когато само с две-три кликвания може да изпратиш безпрепятствено каквато си искаш информация, до която си искаш точка на света и до когото си искаш, да ползваш похвати от годините на партизанското движение и да пренасяш книги в тенекиени кутии за саламурено сирене, ми се стори нелепо. Сега сигурно отявлените дейци на македонското движение ще побързат да ме обвинят в липса на патриотизъм, че омаловажавам така конспиративно-патриотичните им похвати. Но аз си мисля, че точно такива смехотворни шумотевици около някакви уж патриотични каузи са далеч от истинското и искрено родолюбие. А търсят само скандала и популярността, които след това да бъдат политически осребрени. Какъвто между другото е случаят със Спаска Митрова и решението на върховния съд на Македония от последните дни, с което окончателно отнеха родителските й права – пак яхнат и политизиран, само че от друга политическа сила. Спор няма, че Македония е най-романтичната част от българската история, както каза навремето не особено дипломатично президентът Петър Стоянов. Ама романтика и тенекии за саламурено сирене нещо не ми се връзват.