Вече малко над месец откакто учениците се завърнаха в класните стаи. Щях да пиша за това какво е било преди и какво е сега, но някак не искам да звуча като динозавър, който живее в миналото, защото друго е важното.
И така, нека карам по темата, която ме развълнува. Тъй като домът ми се намира близо до строителен техникум, имам честта да се срещам отблизо всеки ден, отивайки и прибирайки се от работа, с тийнейджърите на 21 век. Ама те девойките по-състарени от майките си: цапали, цапали тая пудра и тия сенки… сюрреалистично! А младежите подскачат като малки палета около тях, опъват тия цигари и си мислят, че всичко знаят, а родителите им са спрели още преди 20 години. Дотук типична родна картинка ще речете. И аз така я виждах до вчера, когато, прибирайки се от работа, хванах “в крачка” момче и момиче на не повече от 13 години в преддверието на вход, в който живея: разсъблечени, интимни и… толкова невини въпреки това. За моя изненада, първоначалната реакция от тяна страна беше: “Какво зяпаш?” Какво зяпам ли! Ами да, и аз се чудя как да реагирам и да побера в реакции и думи това, което видях! Та те са деца! Това е ужасно…
Нкъде отива България?