От години си тананикам под душа, пея си в колата или докато подреждам вкъщи, без да влагам особена мисъл. Докато не се зачудих: възможно ли е това несъзнателно действие да ми помага по някакъв начин? Проучих темата и се оказа, че пеенето не е просто забавление — то има реална физиологична стойност.
Когато пея, тялото ми буквално влиза в резонанс. Вибрациите, които създавам с гласа си, активират специфични зони, които са свързани с жизнеността и вътрешната хармония. Усетих как след няколко минути пеене съм по-спокойна, по-съсредоточена и дори по-енергична. Оказва се, че това не е субективно — по време на пеене мозъкът отделя ендорфини, а заедно с тях и вещества като окситоцин и серотонин, които носят усещане за радост и лекота.
Нещо още по-интересно – пеенето засилва имунитета. Подобреното кръвообращение в областта на гърлото има ефект върху гласовите струни, сливиците и лимфните възли. Това означава, че тялото ми по-ефективно се защитава от инфекции. Също така, когато пея, дишам по-дълбоко и по-осъзнато – почти като в дихателна йога, което помага на белите дробове и увеличава капацитета им.
Не очаквах и друг ефект – по-добра концентрация и по-остра памет. Притокът на кислород и активирането на мозъчната дейност подобряват способността ми да запомням и да се съсредоточавам. А това е безценен бонус в напрегнатите дни.
Оказва се, че пеенето помага дори при заекване и проблеми с дикцията, защото активира езиковите зони на мозъка по различен начин от обикновената реч. В някои терапии дори се използва като средство за справяне с неконтролиран апетит — предлагат ти да изпееш две песни, когато ти се яде от скука.
След всичко това направих съвсем прост избор — пея по 5–10 минути на ден, без сценични амбиции, но с ясно усещане, че правя нещо добро за себе си. Вече не го приемам за нещо несериозно. Пеенето се оказа моето малко ежедневно лекарство.
