И този път изборите у нас не минаха безоблачно. Може да се каже, че дори протекоха буреносно: купуване на гласове, фалшиви бюлетини, обявени уж за брак, задкулисни игри, манипулиране на вота с непрестанни циркове и псевдо разкрития… Било народопсихология, казват едни, българинът да мисли за властта като за бездънно ковчеже с богатства. Не, политиците ни били виновни за всичко, подскачат други. Трети пък изобщо не се интересуват от партийни системи и лидери, щото не ги касаело, те си били добре, който ще да ни управлява. И така, докато свят светува, а може и след това…
И в крайна степен пак никаква не я свършихме. Свалихме старото правителство, но в деня на изборите отново последвахме тенденцията за незадоволителна избирателна активност. Вярно, бе по-висока от обичайното, но когато протестираш срещу статуквото, най-нормалното нещо на света е да упражниш своя вот.
Аз направих това. И дори следващите 4 години да са по-тежки от предходните, знам, че съм поел отговорност, а не съм инвестирал 15-те минути, необходими да се закараш до избирателната секция, за блеене в телевизора например.
А впрочем дали ще са тежки или не, зависи на първо място от нас, а не от възмутителната реакция: “Избори ли?”
Днес е 1 април или Денят на хумора и шегата. Както всяка година, впрочем. За мен обаче е Денят на сестра ми, защото определено това е нейният ден и тя е в стихията си просто. Чудя се сам на себе си как всяка година й се връзвам на номерата, ама е много изобретателна. Та то не бяха прибирания на пожар от службата заради наводнение, уреждане на въображаеми срещи с най-яките й приятелки, храни с разхлабителни, сол в кафето и каквото ви дойде на акъла!
Днес тъкмо си мислех, че ще ми се размине и гледам във Фейсбук страницата й, че е преминала от “обвързана” към “сгодена”, което си е напълно в реда на нещата, имайки предвид, че с приятеля й живеят на семейни начала вече 5 години и избирахме заедно пръстен миналата седмица. Честитики, пожелания, а нашата благодари ли благодари… Викам си: “Абе 1 април е, дявол е тя, ама наистина пък избирахме пръстен. Малко на странна дата се спрял Асен, ама щом така е решил, негова воля.”
Към края на работния ден отново семейното положение на сестра ми премина от “сгодена” към “обвързана” с коментара: “Честит първи април!” И точно след 30 минути ми звъни Асен: “Братле, Симона си мисли, че метна всички днес, ама да видиш как ще я метна аз: довечера ще я водя в ресторанта, където беше първата ни среща, и пак ще трябва да сменя статуси !”
Както знаете, имам малка дъщеричка, която страшно много се вълнува около Баба Марта: “Искам най-красивите мартенички за всички!”, ”Ама нали щъркелите ще дойдат?!”, “Това студено време ще ги оплаши ли?”, “Ако не дойдат, може ли да отидем до зоологическата градина?” и т.н.
И тъй като малкото ми съкровище е изключително наблюдателно и умно, вчера тя ми каза: “Тате, нали пишеш в интернет? Може ли да поздравиш всички от мое име там? Да са здрави и добри, да слушат, за да не ги пропусне Дядо Коледа.”
Слушам и изпълнявам:
Честита Баба Марта! Бъдете здрави, усмихнати и щастливи! За малко да забравя: И слушайте, за да не ви забрави Дядо Коледа!
Не за друго, ами всеки тогава се сеща да обича и се почват едни цветя, едни плюшени мечета, пък размисли и страсти за любовта, пък приказки от сорта “Мило, Иван подари на Марийка най-новия парфюм на Versace и довечера ще я води на романтична вечеря, ти какво си ми взел? Ама как така само цветя?! Аз съм красива, умна, интИлигентна, заслужавам много повече!” …
Не ме разбирайте погрешно, обичам да обичам и да глезя. Но не обичам да го правя “под строй”, защото ми стои някак като масова комерсиална оргия. Пък аз съм си старомоден.
Айде със здраве и да се обичате всеки ден, защото тогава наистина е празник!
Нека я посрещнем с широка усмивка и поглед, устремен нагоре и напред! Защото най-доброто предстои! Защото винаги трябва да имаш очи и сърце, за да следваш мечтите си!
Пожелавам ви 2013 поводи за усмивки и празненства, здраве, щастие, късмет, успехи и истинска любов, която да осмисля всичко това!
Поздравявам ви с една моя любима песен на още по-любима група! На вашето внимание ABBA – Happy New Year!
Наближава един от най-тачените празници у нас: 8 декември или по-известен още като Студентски прзник. Всеки студент помни с усмивка и умиление (доста често и с голяма доза срам) за първия си празник с колегите на 8.12: песни, танци и купон до зори (една, две, три и повече…) Мястото на събитието варира от луксозни хотели, през непретенциозни вили до домашна маса (когато парите са си заминали още в началото на месеца или пък изобщо не помним кога, къде и как ги е имало). Спомените също варират: от липса на такива до “Винаги ще знам какво направи на този 8 декември” и др.
Аз за съжаление вече не съм стуент (от век или два), но това не ми пречи на тази дата всяка година с любимите ми колеги да си припомняме лудориите от студентските години. Здрави, болни, омъжени, разведени, с деца или без, знае се, че всяка година по това време всеки трябва да е на линия.
А вие мислите ли, че няма бивши студенти и човек трябва винаги да си намира повод да превърне делника в празник?
Днес в офиса женската част от екипа живо дискутираше темата, че мъжете не слушали нежна музика, не четяли жени автори, не подарявали букети и т.н. Или ако го правели, случвало се само по повод, ама и тогава невинаги…
Мили дами, не е така! Вярно, че има пълни дръвчета между нас, мъжете, ама и вие понякога малко студено и хладнокръвно го раздавате
За да ви докажа, че мъжете също могат да бъдат романтични, поздравявам всички дами с една от най-фините и нежни изпълнителки евър, Шаде:
Вече малко над месец откакто учениците се завърнаха в класните стаи. Щях да пиша за това какво е било преди и какво е сега, но някак не искам да звуча като динозавър, който живее в миналото, защото друго е важното.
И така, нека карам по темата, която ме развълнува. Тъй като домът ми се намира близо до строителен техникум, имам честта да се срещам отблизо всеки ден, отивайки и прибирайки се от работа, с тийнейджърите на 21 век. Ама те девойките по-състарени от майките си: цапали, цапали тая пудра и тия сенки… сюрреалистично! А младежите подскачат като малки палета около тях, опъват тия цигари и си мислят, че всичко знаят, а родителите им са спрели още преди 20 години. Дотук типична родна картинка ще речете. И аз така я виждах до вчера, когато, прибирайки се от работа, хванах “в крачка” момче и момиче на не повече от 13 години в преддверието на вход, в който живея: разсъблечени, интимни и… толкова невини въпреки това. За моя изненада, първоначалната реакция от тяна страна беше: “Какво зяпаш?” Какво зяпам ли! Ами да, и аз се чудя как да реагирам и да побера в реакции и думи това, което видях! Та те са деца! Това е ужасно…
Здравейте, неуморни фенове (знам, че сте милиони и милиарди по целия свят )!
Имам една добра и една лоша новина, с коя да започна? Предполагам с лошата, за да завършим като по американските филми, с щастлив крй. Добре, лятото е към своя край, а с него и бирите на плажа, докато разцъкваме любимия Белот, а наоколо се разкарват стройни каки по бански (ако може без горнище, де). Мдам, трябва да изчакаме до другата година, когато Бог знае апартаментът ли ще трябва да се ремонтира, вноски по нов кредит ли ще трябва да се погасяват, супер-хипер-мега-гигаогромен телевизор за Европейското ли ще трябва да се купува, та да останат пари и за море.
И сега добрата новина: идва есента, а след нея зимата… Опа, това никак не звучи като за happy end… Та идва есента, а в крайна степен няма значение кой сезон е, бира ще се лее! И така до другото лято, когато ще си я леем на плажа, където най обичаме!
Да се изфукам и тук официално: утре отивам на море за седмица и вече усещам пясъка под краката си и шишето бира в устата си. Позволявам да ми завиждате, защото и моето днешно “Аз” завижда на утрешното ми “Аз”. За утешение, поздравявам вас и днешното ми “Аз” с една любима лятна песен, която слушам точно в момента, потропвайки с крак под бюрото
