Здравейте отново, приятели!
Днес съм повече от опиянен от красотата на есента: носталгична, романтична, цветна, преходна… Тя е любимият ми сезон, защото времето е чудесно (нито прекалено топло, нито непоносимо студено), падащите листа сякаш изпращат жаркото лято, за да отстъпи пред суровата зима, предоставяйки ни отлична меланхолична атмосфера, в която да направим равносметка и да преоткрием отново себе си.
За мен есента е като рождения ден, който често ни подтиква да изпадаме в т. нар. “дупки” – момента, в който оценяваме света, какво е мястото ни в него, с какво и как още бихме могли да допринесем, за да бъде утрешният ден по-красив и стойностен от днешния.
Може би затова учебната година в някои европейски страни започва през Октомври. Е, аз от доста време не съм ученик, но продължавам със същото умиление и сантимент да наблюдавам учениците и техните трепети на 15. 09.
Може би затова есента е любима тема на много от световните и родни творци на словото, художници, музиканти… хора на изкуството, които намират красотата отвъд рамките на видимото.
Вярвам, че всеки открива сам за себе си красотата и уникалността на есента. За мен тя е навсякъде.
А за вас? 🙂