В навечерието на новата учебна година милиони и милиарди мисли връхлитат главата ми и ме карат да търся отговори на въпроси като: Къде сбъркахме, та днешната младеж е толкова агресивна? Родителите или учителите са виновни? Кой има най-голяма отговорност при формирането на подрастващия като личност?
За съжаление, напоследък самите ученици проявяват все по-слаба инициатива относно основните форми на естетическо и интелектуално възпитание. Те не съзнават потребността им в процеса на обучение, което има катастрофални последици – зачестилите случаи на детско насилие; падане на възрастовата граница драстично при кражби, убийства, мошеничество, злоупотреби; ниска посещаемост на учебните занятия; агресия и безразборни сексуални контакти при тинейджърите…
Всички политически, обществени, културни, и какви ли още не престъпления, на които ставаме свидетели всеки ден, са подтикнати именно от неефективно естетическо, интелектуално, нравствено или физическо възпитание в обучението. Защото политикът, който лъже безразборно и позволява парите и материалното да завладеят съществото му, също някога е бил дете, което е участвало в учебно-възпитателния процес; защото безскрупулните убийци, които без да им мигне окото, са готови да нарежат човешкото тяло на хиляди парченца, също някога са били обект на възпитание.
Тук е моментът да изтъкна и още една особеност на възпитанието в процеса на обучение – за да има възпитанието дейностен и цялостен характер, трябва да се осъществи, когато е възможно, едновременно интелектуално, нравствено, естетическо и физическо възпитание. Също така необходимо е да се осъществи единство между училището и всички институции, които оказват влияние върху възпитанието; между училището и семейството; единство в изискванията на всички учители, преподаващи един и същ предмет.
Към настоящия момент обаче тези принципи за цялостност и единство на учебно–възпитателния процес изглеждат по-скоро като някаква утопична теория, отколкото като реално достижима цел. За какво единство между училището и институциите, които оказват влияние върху възпитанието, говорим, когато учителите постоянно нападат и клеветят ( с право! ) Министерството на образованието; когато служителите на реда са всичко друго, но не и пример за подрастващите; когато всичко, дори и съдебен процес, може да се купи с пари?! Вярно, че „ако не става въпрос за пари, става въпрос за много пари”, както е казал Наполеон, но нима свободата може да бъде откупена, а човешкият живот измерен с жълти стотинки?
Ако се осигури единство между обучение и възпитание, със сигурност няма да може. Защото възпитанието е продължителен процес, който започва с раждането на личността и завършва с нейната смърт; защото във възпитанието се наблюдава едно постоянно изменение, движение и развитие; защото възпитанието е немислимо без обучението.
Възпитанието и обучението са немислими едно без друго. Тяхната стабилна връзка осигурява на индивида пълноценен, жизнен и смислен живот, хармония и уют, интелект и усет към красивото.
С други думи, единството между възпитание и обучение е гарант за това, към което всеки един от нас се стреми.