Вдигам погледа от телефона. Батерията мига в червено. Пак е включен в зарядно в контакта, но ток почти не минава. Миризмата на леко прегряло, която идва от зарядното, ми е позната. Неприятна е, като мисъл, че пак си купил нещо безсмислено.

Преди няколко дни, тъкмо си мислех, че старият кабел вече е за боклука. Изхабен, леко прегънат и с оголени жички накрая. Вместо да търся евтин заместител, реших, че е време за нещо „сериозно“. Текстилна oплетка, масивни накрайници, цена като на приличен обяд – обещание за надеждност. На пръв поглед изглеждаше като продукт, който спокойно може да служи и за лаптоп, не само телефон. Само че това беше само фасада.

Реалността ме удари веднага щом включих новия кабел. Нямаше и следа от бързо зареждане. Просто едно бавно и мъчително пълнене на батерията, което се оказа пълна илюзия. Вътре имаше тънки жички и никаква електроника, която да контролира мощността. Купил съм си скъпо украшение, не кабел. Очевиден трик, който работи безотказно, защото повечето хора, включително и аз, се доверяват на усещането, не на спецификациите. Тежестта на накрайника, грубата оплетка – всичко това създава впечатление за качество. Но в крайна сметка, без E-marker чипа, кабелът е просто парче метал и пластмаса.

Сега телефонът ми се мъчи да събере дори няколко процента. Сякаш е вързан за компютър от началото на века. Подлъгах се по текстурата и цената, а не проверих какво реално получавам. Старият, изхабен кабел, който хвърлих, работеше безотказно. Май понякога най-добрата технология е тази, която не се опитва да ти се натрапва с излишна украса.