И този път изборите у нас не минаха безоблачно. Може да се каже, че дори протекоха буреносно: купуване на гласове, фалшиви бюлетини, обявени уж за брак, задкулисни игри, манипулиране на вота с непрестанни циркове и псевдо разкрития… Било народопсихология, казват едни, българинът да мисли за властта като за бездънно ковчеже с богатства. Не, политиците ни били виновни за всичко, подскачат други. Трети пък изобщо не се интересуват от партийни системи и лидери, щото не ги касаело, те си били добре, който ще да ни управлява. И така, докато свят светува, а може и след това…
И в крайна степен пак никаква не я свършихме. Свалихме старото правителство, но в деня на изборите отново последвахме тенденцията за незадоволителна избирателна активност. Вярно, бе по-висока от обичайното, но когато протестираш срещу статуквото, най-нормалното нещо на света е да упражниш своя вот.
Аз направих това. И дори следващите 4 години да са по-тежки от предходните, знам, че съм поел отговорност, а не съм инвестирал 15-те минути, необходими да се закараш до избирателната секция, за блеене в телевизора например.
А впрочем дали ще са тежки или не, зависи на първо място от нас, а не от възмутителната реакция: “Избори ли?”