Ще ви разкажа една история по истински случай без да давам конкретни имена на участниците в нея, за да се получи по-мистериозна и, надявам се, увлекателна. Може и за себе си да говоря, знам ли? 😉 Както вече сте се досетили, ще става дума за школата на живота и как той си има своите начини да ни учи, да ни дава или взима нещо, в моментите, в които се налага едното или другото.
Намираме нашият герой на работното му място. Там е вече от една година, която му е била напълно достатъчна да разгадае кое как се случва в тази фирма. Работата му не e никак изискваща, даже му е твърде лесно и това го притеснява вътрешно. Иначе отстрани всичко му е шест. Заплатата му е над средната за града, в който живее, което си е едно успокоение. Но той усеща, че там е спрял развитието си и колкото повече време стои, толкова повече знания пропуска. А и дисциплината не е на ниво. Съзнаваше, че евентуално за в бъдеще това не би било никак добре, затова сам си създаде такава.
Решението за напускане назря с времето и нашият герой започна да пуска CV-то си в избрани фирми. Беше си набелязал една, за която много искаше да работи. Фирмата я беше проучил из основи, защото, както знаете, така се прави преди интервю за работа. Имаше подготвени в ума си отговори на най-често задаваните въпроси и така. След едномесечно чакане оттам не му се обадиха. Малко се разочарова, но не толкова, че това да му помрачи живота.
Затова пък му се обадиха от втората в личната му класация фирма – Happy Bar&Grill. Зарадва се. И за нея си беше научил урока добре. Наеха го. Завъртаме лентата с година и половина напред, където улавяме нашият герой на работа в ресторанти Happy, ухилен до уши. Затова време мина през няколко фирмени обучения по установен стандарт, стара се много, придоби дисциплина, стана част от програмата за лоялни служители и увеличението на заплащането в Хепи не закъсня. Пращаха го и на семинари извън фирмата и общо взето научи много и продължава да се учи.
Успя да препоръча и двама свои приятели да започнат работа в ресторанти Happy, за което получи допълнително възнаграждение към заплащането в Хепи, след което още няколко бонуса, понеже той се нае да ги обучава. Осигуровките си му вървят и социалния пакет сега му е по-голям, ползва и отстъпки във и извън ресторанта.
Както някой някога беше казал – понякога е голям късмет да не получиш това, което искаш. Това е школата на живота. Моят герой е типичен пример и сега се радва и на уважително отношение, и на добро заплащане в Хепи.