Хората с повечко трудов стаж имат поне по една история за шеф, които не е бил много годен за длъжността си. Аз, например, съм имал такъв, който когато сутрин беше станал с грешния крак, на практика си търсише жертва, на която да излее лошото си настроение и то без причина. Тези моменти ги разпознавах отдалеч и гледах да не му се мяркам много пред очите, когато е в такова състояние. Приятели са ми разказвали пък как в бившите им фирми имало голямо текучество на кадри именно заради неадекватното управление на шефа им. Чудя се дали лошите шефове дори осъзнават, че нещо не им е напред. Все пак бизнесът им върви, въпреки че има текучество.
Имал съм и ситуация, в която излагам идеите си на шефа ми, и той многократно ми отговаря, че ще го помисли. Е, след няколко опита разбрах, че него въобще не го интересуват ничии предложения за подобрения на работния процес и спрях да предлагам. Нещата там си се вършиха по един начин, а за методи за оптимизация не се мислеше много-много.
Друга добре позната ситуация е приписването на заслуги от страна на шефа, както и непризнаването на собствените му грешки и вменяване на вина у един или друг служител. В моята недълга трудова практика по нашите ширини съм се убедил, че шефът винаги е прав. Не се и осмелявай да критикуваш идеите му, просто кимай с глава, изпълнявай и чакай момента, в който ще ти кажат да спреш да работиш по конкретната идея, защото не води до никъде.
Някои шефове дори не осъзнават, че служителите им трябва не само да получават негативна критика, когато не са се справили, но и похвала, когато са се справили добре. Четенето на конско май-май е предпочитана практика у нас.
Струва ми се, че още не сме узрели за съвременния пазар на труда и модерните практики, които на запад се прилагат от години. Ако можеха нашите шефове само малко да се поинтересуват от тях, ще извлекат много ползи.