Така се случи, че наскоро един познат, който се занимава с преводи и легализации на гръцки и с езикови курсове, ме свърза със свои клиенти, гърци, и ми осигури поръчка за бизнеса, с който се занимавам. След това и на него му се наложи да ползва услугите ми и аз реших като жест за това, че ми е осигурил тази поръчка, да му направя нещата безплатно. И да ви кажа честно, от сърце го реших, а не защото по някакъв начин се чувствах задължен. Направих аз нещата, умишлено не му бях споменал, че няма да взема пари, и когато дойде да си ги получи, се стигна до въпроса за плащането. Казах му, че не искам да ми ги плаща – като благодарност за услугата, която ми е направил. И не казах цена, разбира се. Последва едно премятане на банкноти от моите ръце в неговите и обратно. Докато той не се наложи и каза, че категорично иска да си плати. Със следния мотив. Каза ми: “Ти с това си изкарваш хляба. И всяка услуга, която извършваш, трябва да ти се плати. Ако ти утре дойдеш на уроци по гръцки при мен, въпреки че сме добри познати, ще си платиш. После можем да отидем на ресторант и аз да реша да почерпя и почерпката да струва много повече от цената на урока ти по гръцки, но урока ще си го платиш. Това е принцип. И затова държа да си платя.” Хареса ми това разсъждение, въпреки че провали жеста ми на благодарност, който наистина беше от сърце. Накара ме да се размисля. И стигнах до извода, че наистина всеки труд си има цена и докато не се научим да ценим труда на другите, няма да оценят и нашия. Вие как мислите?
До следващият път!