Имах една съседка – Мата. В минало време, защото вече не ми е съседка. И майка й, и баща й бяха лекари. И съвсем логично родителите й настояваха да продължи семейната традиция, тя като че ли не искаше много, защото медицината е тежка специалност и не е за всеки, ама семейна повеля, какво да се прави. Кандидатства тя една година – не я приеха. Кандидатства втора – пак не я приеха. На третата обаче прескочи летвата и стана студентка по медицина. Още на първия по-голям изпит, не мога да се сетя какъв точно беше, но мисля, че ставаше въпрос за химия, я скъсаха. Скъсаха я и на поправката. И тогава тя, неочаквано за всички и шокиращо за родителите си, взе решение да се откаже от медицината и да продължи да учи за медицинска сестра. Учи успешно, завърши успешно и сега е доста добре платена операционна сестра в Англия. Защо ви разказвам това – ами за илюстрация на темата ми днес. А тя е свързана с публикации, на които попаднах напоследък, за увеличения брой на висшисти и с директивите на Европейския съюз за допълнителното им увеличаване. Мисля си, че висшето образование не е за всеки и че е по-добре да наблегнем не на количеството, а на качеството. И понеже не всеки може като съседката ми Мата да направи обективна преценка на силите си, аз си мисля, че трябва да се завишат критериите на самите висши учебни заведени при влизане, по време на студентството и най-вече при излизане. Защото за какво са ни и на нас като държава, пък и на Европейския съюз, висшисти само по диплома. Айде, няма нужда!