Как ми се ходи нанякъде…

Saturday, 9. August 2014

Наскоро писах, че мускулната треска може и да е сладка. Става дума за онези моменти, когато си натоварил тялото си доброволно, тренирал си, катерил си се, карал си колело или нещо подобно и накрая доволно се отпускаш за почивка, а тялото ти пулсира. Но си доволен от постигнатото, защото си направил нещо за себе си.

Та, по тази тема… много ми се ходи нанякъде, ама някъде към планината, а не в градска среда. Още е началото на август и имам време да го направя. Трябва да реша обаче накъде да поема. Витоша ми е наблизо, но май ми се иска нещо по-така. Започвам да си мисля за Рила или Пирин, една-две вечери на палатка, голяма раница на гръб и щеки в ръцете.

musalaДа, определено ми се ходи нанякъде тези дни и май идеята започва да се оформя в главата ми. Ще си направя едно походче към Мусала и 7-те рилски езера. Първият ден ще кача върха, а вторият ще отида към езерата. Вечерта ще остана или някъде на палатка, или ще си наема стая в Боровец.

Ще ми се отрази добре на настроението и нагласата. Ще се поизморя, ще се разходя, надявам се после да имам и мускулна треска, ама от онази сладката.

Google+ Comments

Leave a Reply