Решаваме, че ще следваме дадена наша мечта, ще вървим по път, който сами сме си избрали, но все пак нещата ни не се получават по начина, по който сме си ги представяли. Защо се получва така, питаме се често.
Склонни сме да търсим виновни и това ни успокоява, тъй като знаем, че така ще намерим отдушник на мъката си и ще оневиним себе си. Но макар да сме последователни в обвиненията си, те не вършат работа.
Доста често причината за нашите провали сме самите ние. И по-точно страховете, които таим. Веднага ще ви дам пример. Търсите си нова работа. Това означава не само да стоите у дома и да пускате автобиографията си по различни онлайн обяви, тъй като може да не се окаже достатъчно. Много хора се срамуват да отидат директно в някоя фирма, страх ги е да проведат телефонен разговор или да помолят приятел за помощ. Причината може да е плахост или срам. По-свитите е добре да се отърсят от това чувство. Вземете телефона, хванете си чантата и да става каквото ще.
Другият страх, който ни спира, е страхът от промяната. Рязкото случване на всичко може да ни стресира и изнерви. Резултатът е, че започваме да се бавим, да изчкаваме да се адаптираме. През това време губим възможността да ни се случи нещо наистина хубаво. Трябва да се научим да сме по-гъвкави и бързо да свикваме с новостите около нас.
Ще завърша с най-страшния страх – този от провал. Да не ни оценят, да ни се скарат, да ни поставят непосилна задача, да не се представим в най-добрата си светлина – голям препъникамък. Особено ясно изразен е при започване на нова работа или нова романтична връзка.
В съществуването си човек се бори не толкова с живота, както се твърди в популярни максими, а по-скоро със собствените си страхове – проекция на съзнанието му. Когато се отърси от тях, сам ще започне да вижда света в една по-различна светлина. Той е ярък, приветлив, настроен на неговата честота и очакващ го да предприеме крачка напред.