Миналата година бившият изпълнителен директор на ЕСМИС, Христин Петков, подписа договор, според който 29 общини и 24 малки населени места получават безвъзмездно финанси за осигуряване на бърз достъп до интернет. Субсидията идва по оперативна програма „Регионално развитие“ и се равнява на почти 40 млн. лв.
Така си мисля, че съвсем скоро американците ще питат „Как ще ги стигнем българите?“, защото през 2011 година България бе на 3-то място по скорост на интернета, а те се задъхваха на далечната двадесет и шеста позиция. И ако трябва да говорим с цифри: у нас преди 2 години данните се сваляха с 1,611 KBps, а в САЩ – със 606 килобайта в секунда, което е почти 3 пъти по-бавно.
В тази връзка съвсем скоро приятел от Лондон ми се оплака, че там чакаш със седмици, за да станеш абонат на даден достачик, като това бил най-малкият проблем. Следват ненадеждна и непостоянна връзка, а при авария отново минават дни, докато техниците се справят с проблема.
Аналогично е положението в повечето европейски страни, като учудващо за мнозина у нас и в Румъния достъпът до глобалната мрежа е най-бърс. Като се замислите, има логично обяснение за тази тенденция: и в двете страни интернетът е част от ежедневието на гражданиете сравнително по-отскоро, срваннео с Острова например. Ето защо използваната техника масово е по-модерна и тепърва с еналиват инвестиции в оптимизирането и, докато на Запад това се случва от десетилетия.
И все пак, честит ни по-по-най интернет! 🙂