Оказва се, че в една работна среда служителите, които показват средни резултати при изпълнение на задълженията си, възприемат себе си по-различен начин. Некомпетентните приемат този среден резултат като отлично представяне, а компетентните искат да се бяха представили по-добре.
Това се получава, защото некомпетентните имат навика да се надценяват, а компетентните – да се подценяват. Първите нямат реална преценка за това на какво ниво всъщност се намират и имат склонност да надценяват представянето си. Вторите си мислят, че останалите са се справили или като тях, или по-добре, поради което се подценяват.
На някои хора им отнема повече време да се справят с една задача, отколкото на други. Това често се тълкува като по-ниска производителност, но може и да замаскирва истинските компетенции на съответния човек. Може би задачата му отнема повече време, защото си поставя по-високи стандарти при изпълнението й.
Да си наясно с качеството на работата, която вършиш, показва, че имаш умението да се самооценяваш правилно. Това липсва при некомпетентните, които дори не са наясно, че вършат некачествена работа. Нивото на самоосъзнатост е високо при компетентните, поради което те виждат и недостатъците си, дори може би ги преувеличават и затова се подценяват.
Компетентните служители могат да преценят реално доколко добре се справят и какъв е приносът им в един екип. Мениджърът трябва да изразява гласно, че оценява усилията, които полагат. Такова признание ще им повдигне духа и ще им помогне да вложат пълния си потенциал при изпълнение на задачите. Съответно, и на некомпетентните трябва да им бъде казано, че трябва да подобрят резултатите си, защото не са добри.