Първо, трябва да изясним какво представлява ефекта на фалшивия консенсус. Това е склонността на някои хора да надценяват до каква степен останалите споделят техните схващания, мнения и поведение. В общи линии, си мислим, че останалите трябва да са съгласни с нашите разбирания за живота, защото именно те са правилните. А ако някой мисли по друг начин, то много малко хора би трябвало да мислят като него, понеже смятаме, че нашите схващания са общоприетите, а неговите са изключение.
Примери за ефекта на фалшивия консенсус има много. Ако вие искате да имате деца, то и всички останали го искат; ако вие предпочитате да пиете чай вместо вода, то и с останалите е така; ако вас ви е грижа за околната среда, то всички трябва да се интересуват от опазването й.
Причината за ефекта на фалшивия консенсус може да се опише чрез евристиката на наличността като част от когнитивната психология. Когато човек се опитва да определи доколко е разпространено мнението му, той се обръща към най-близките примери за това в ума си. Ето защо първо се сеща за приятелите или за семейството си, с които е най-вероятно да има общи възгледи. И понеже тези примери изскачат най-бързо, човек е склонен да вярва, че по-голямата част от населението споделя неговото мнение.
Ето и едно по-дългото обяснение по темата. Хората, с които тясно общуваме, е по-вероятно да споделят разбиранията ни за живота. По презумпция те са по-подобни на нас. Ние обаче имаме склонността да надценяваме степента, в която останали хора са съгласни с поведението и възгледите ни. Вярването, че всички мислят като нас, води и до повишаване на самооценката ни, което пък ни кара да се чувстваме добре. Тъй като сме най-добре запознати с нашата гледна точка към света, веднага забелязваме, когато други хора мислят по същия начин и сме склонни да не отчитаме различните мнения. Затова и съзнанието ни мисли, че голям брой хора споделят разбиранията ни.
