Ежедневните трудности и задължения ни карат постоянно да се замисляме за средствата, с които разполагаме и разходите, които правим. Често си мислим, че сега не е време за това или за онова. Отказваме се от някои малки удоволствия, които бихме искали да си позволим, защото мислим в перспектива.
Не си купуваме тази книга, защото не ни се дават (или нямаме в момента) 15-20 излишни лева. Не отиваме на концерта, на който искаме, защото билетите са в най-добрия случай около 40-50 лв. Лишаваме се от ходенето на кино тази седмица, макар че страшно много ни се иска да гледаме този филм на голям екран.
Знам, че навикът да премисляме до последно, често ни спира от определени постъпки, но замислете се колко често го правите. Не можете ли поне веднъж на 2-3 месеца да ходите не кино. И пак на толкова да си купите нова книга. Ако предвиждате тези малки разходи в личния си бюджет предварително, няма ли да е по-лесно да си ги позволявате по-често. Не са като едноседмична почивка на морето или пътуване до Гърция. Това малките удоволствия, които мисля, че трябва да си доставяме по-често, за да се чувстваме щастливи у пълноценни. Да прочетеш хубава книга или да гледаш очакван филм, са любими удоволствия на всеки от нас и не ни струват толкова, колкото си мислим.
В крайна сметка живеем един живот. И както е казал Марк Твен: „След 20 години ще съжалявате много повече за това, което не сте направили, отколкото за това, което сте направили.”