Хубави бяха почивните дни покрай коледните празници, но нищо хубаво не идва без да го заплатим по някакъв начин, нали… Няма безплатен обяд, както казват хората. Цената, която трябваше да платим за по-дългата почивка, беше два дни за отработване. С единия се преборихме още през декември, а вторият беше вчера.
Трябва да призная, че въобще не си падам по работните съботи и на кого ли му допадат въобще? Събота си е почивен ден и за всички хора, които са свикнали да работят редовна смяна, работната събота може да се окаже тежък психически удар. На мен също ми се наложи да отработвам тази седмица и до известна степен съжалявам, че не си пуснах един ден отпуск. В подобни ситуации не ми тежи толкова единият работен ден в повече, колкото ме измъчва по-кратката почивка след това. Всеки нормален човек има нужда от почивка и колкото е по-дълга тя, толкова по-добре, защото понякога те изморяват съвсем обикновени ангажименти, които по принцип правиш с 
удоволствие. Аз например не обичам да излизам всяка вечер някъде навън било то и за час-два с приятели. Все пак и на работа съм по цял ден с хора и колкото и да са ти приятни колегите, понякога имаш нужда се порадваш на тишината. Което няма как да се получи с един единствен почивен ден… защото винаги нещо изниква за вършене. В зависимост от задълженията ми по принцип аз гледам да отметна всичко задължително или за събота или за неделя, за да може единият от двата почивни дни да се насладя на лентяйстване. Няма кака да си изпълня ритуала само с един почивен ден обаче… да не говорим, че тази сутрин се събудих по инерция рано-рано като за работа и дори не успях да си отспя и да си наваксам недоспиването през седмицата.
Не, мисля, че няма да повтарям вчерашната грешка и отсега нататък ще си пускам работните съботи винаги като почивни. Стига работните задължения в момента да ми го позволяват, разбира се.