Не е достатъчно само да съберете група от умни хора, които да наречете екип. Има нещо по-важно, което го кара да сработи и това е социалният капитал – доверието, знанията, взаимодействието и споделените норми, които правят една група устойчива. Може в компанията да имате брилиантни индивиди, но това, което ги кара да споделят идеи помежду си и да допринасят към мисленето на екипа е връзката им един с друг.
В съвместно проучване на MIT и Томас Малоун се изследвала колективната интелигентност при креативното решаване на проблеми. Целта била да се разбере кои фактори влияят на това едни екипи да са по-добри от други. Индивидуалната интелигентност, изчислена на база IQ, не била определящ фактор, нито пък сумарната интелигентност на всички членове. Групата, която показала най-добри резултати, се отличавала от останалите по 3 фактора.
Първо, членовете си давали приблизително еднакво време за говорене по темата. За това дори не се следяло специално, но в тези печеливши групи никой не доминирал и всеки допринасял с мнение. Второ, при тях съществувала социална чувствителност – членовете били съпричастни един към друг и уважавали нуждите си. Третото, което може да учуди някои от вас, е, че най-добрите групи включвали повече жени.
Ако трябва да обобщим как един екип би бил успешен, то това става с повече разбирателство между членовете му, без някой да доминира. Когато хора с различен опит зад гърба си са готови да се изслушат, знаейки, че нито един от тях няма отговор на обсъждания проблем и че заедно могат да стигнат до такъв, тогава се получава нужната симбиоза за достигане до креативен краен резултат.