Първият работен ден на ново място е ден за опознаване и навлизане в обстановката. Тогава още се ориентираш, наблюдаваш останалите, изучаваш ги и т.н. Нужен ти е около месец, за да влезеш в ритъма на работа, а около три, за да си наясно как се случват нещата там и дали има почва за израстване. Толкова е и нужно да се демотивираш, защото в началото идваш с големи надежди, че ще вършиш велики дела, а когато разбереш, че това няма да стане, и мотивацията ти си отива – говорим за най-крайния случай. Когато обаче видиш, че усилията на всеки се отплащат, знаеш, че ако се стараеш, ще достигнеш до заветното издигане и това те мотивира да работиш усърдно.
Що се отнася до колегите и вписването в обстановката, там нещата също могат да се развият по два начина. Единият, по-неблагоприятен, е да се опиташ да се впишеш насила в среда, която не е подходяща за теб и ти го усещаш. Тук се налага да стъпиш на по-ниско стъпало, за да се уеднаквиш с останалите. Или с други думи, общуването с тях те дърпа назад. Ако обаче си заобиколен от амбициозни и проактивни хора, то те ти действат облагородяващо и имаш силното желание да се впишеш, защото чувстваш, че тази среда ще ти повлия добре.
Личните ми наблюдения, базирани на опит, говорят следното: средата, в която сте се вписали насила, не е здравословна за вас и рано или късно ще я напуснете. Това ви решение, колкото и трудно да бъде, е крачка напред за вас самите.