На всеки се случва да избухне. В гнева си наказваме околните с остри думи, без дори да са ги заслужили. Стреснати от себе си се самоубеждаваме, че не сме такива, преди да усетим, че го правим отново. Но животът ни поставя в ситуации, в които дори и най-кроткият човек излиза извън релсите на доброто поведение. Моят братовчед, например.По принцип е хрисим, но може да бъде и ужасен събеседник.
Случи се някъде преди около година, но един репортаж по телевизията за колекторските агенции ме накара да си припомня конкретната сценка. Тогава за пръв път го видях да беснее и не исках да му се изпречвам на пътя. Въпросният следобед му се обадиха по повод закъсняло плащане по негово задължение. Не бяха улучили добър момент. Същия ден една пратка се забавила в службата и му създала големи неприятности. Детето беше болно, а в банята паднала мивката, та ме беше извикал да му помогна да я сложим – поне тази грижа да отпадне от плещите му.
С обаждането последната капка на търпението му преля. Не зная какво толкова го фрустрира, но се държа ужасно нецивилизовано по телефона – напомни ми ученик от 4-ти клас , който се караше с учителката си. Телефонният скандал ме накара да се почувствам неудобно, затова гледах да си тръгна възможно най-скоро.
Едва по-късно разбрах от жена му, че фирмата, която му звъняла била ЕОС Сървисис. Въпреки, че пламенно бе отрекъл да има каквото и да е забавяне по плащането си, в действителност не беше така. Големият му инат го накарал дори да напише доста злобен коментар във фейсбук страницата на агенцията. Те пък му отговорили учтиво и го поканили да се свърже с тях. Тъй като етърва ми била чувала много за управителката Райна Миткова-Тодорова и гледала интервюта с другия ръководител -Тихомир Вълчев, имала доверие в компанията и го убедила да не се поддава на гнева си и да звънне. И така братовчед ми върнал обаждането, само да за се увери, от същия служител, на когото се бил разкрещял и бил наклеветил в социалната мрежа, че наистина дължал пари. Разяснили му точно колко и по каква линия. Наложило се да се извини и да признае грешката си.
Замислих се, колко често всъщност ни се случва да повишаваме тон и да се превръщаме в лошите клиенти – кошмар за всяка една фирма. Стресът от ежедневието ни се оказва бариера в нормалното общуване. Оставяме се на гребена на емоциите, вместо да се вслушаме в разума и подходим рационално.
В конкретната ситуация, слава богу, историята с ЕОС Сървисис приключила благополучно и за двете страни, което, да призная, не бе по заслуга на роднината ми…