Случайно или не, през втория месец от 2023 г. попаднах на класическо четиво, за което даже не ми беше минавало през ума да купя. Това е „Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис.
Срещата ми с него беше почти като съдбоносна, защото мой колега в офиса каза цитат, провокиращ ме. Той бе нещо от сорта, че на човек му трябва лудост, за да скъса въжето си и да се освободи. Заинтригувах се и затова проверих в близката книжарница до работното ми място дали има налични бройки от книгата. Познайте – оказа се, че е има само едно копие и още в обедната почивка беше мое.
Започнах да чета „Алексис Зорбас“ всяка вечер по една глава и така за половин месец бях готов с прочита. А осмислянето мисля, че още продължава. В книгата открих много житейски мъдрости и философии, които ме провокираха. Въпреки че романът е писан след Втората световна война, е доста актуален и към днешна дата. Май хората изобщо не сме се променили морално.
От няколко дни се опитвам да следвам нов начин на живот. Това е точно по думите на Зорбас за лудостта и освобождаването. След като човек успее да преодолее собствените си граници, да счупи стереотипите и да не му пука, като следва собствения си глас, тогава ще се почувства наистина свободен в живота си.
Доста философски погледнах на дните си и наистина е любопитно как една книга може да те провокира да обърнеш монетата и да бъдеш друга версия на себе си. Или може би самият ти си някъде там, по средата на всичко, което преживяваш? Аз съм по пътя на това вълнуващо пътуване и ще пусна душата и лудостта си на воля, а пък да става каквото ще!