Мислих си дали заглавието ми да не бъде „защо пропуснах Оскарите“, но така някак ставаше двусмислено. Ако имах възможността, със сигурнсто бих присъствал лично. Но този далечен мираж ще оставя настрана, защото наградите на 2023 изобщо не успях да гледам церемонията. Каква е причината?
Може би не съм ви споменавал, но всяка година покрай най-голямото филмово събитие в света, аз си взимах или хоум офис, или отпуска. Причината бе ранният час на излъчване. Трябваше да избирам между неадекватност на работа или объркан режим у дома. Винаги церемонията ми е била супер интересна и вълнуваща. Но през настоящата година, която е мини годишнина – 95-та, не усетих магията.
Аз обяснявам този феномен с все по-променящите се изисквания на Академията. Нямам нищо против да се насърчават жените в киното, както и присъствието на етноси за изграждане на мултикултурно общество. Но някак не приемам идеята задължително да трябва да има спечелили по външни белези, а не по заслуги.
Също голяма несправедливост според мен е и че се следи цялостното поведение на номинираните актьори, в което да трябва да са изкуствено добри, т.е. пак да играят роля. Вярно е, че след шамара на Уил Смит трябваше да се вземат мерки. Но да се компрометира номинацията на Мишел Йео заради коментар за други колеги и изяви в социалните мрежи по темата, ми се струва меко казано обидно. Все пак всеки е човек и има мнение.
Актьорството е тежка професия, а номинацията ню най-престижната награда Оскар се превърна в поредната роля, която трябва да изиграят пред света. Но аз не искам такива победители. Искам качествени актьори, които ме грабват на екран. А след това какво е мнението им за света – аз го уважавам и толерирам, защото нали към това трябва да се стремим?! Ето затова тази, а и следващите години ще се въздържа от гледане на Оскарите!