Връщам ви 5 години назад във времето, когато излезе книгата „Стопанката на Господ“. Тя предизвика абсолютен фурор, не само заради заглавието си, но и заради автора и съдържанието си. Розмари де Мео сътвори тази книга през 2017 г. като твърди, че е тип български сказания и предания. Тя е българка, живяла в Италия, но се разболява и осъзнава, че спасението е връщането към „корена“ – българското. Така се озовава в едно село, среща се с местните и описва техните стари обичаи.

Няма да ви разказвам в подробности за книгата – аз я изчетох и е доста приятна. Но много критици се опълчиха срещу „Стопанката на Господ“, защото според тях не е автентична, а претендира за такава. Скандалът бе голям, ала и продажбите на четивото и интересът към него не намаляха.

Може би именно тя възроди това любопитство към забравеното, към българското, нашето, родното. Точно затова ми направи впечатление, че само за няколко години се появиха български книги именно в тази насока. Една от тях е „Бабо, разкажи ми спомен“ на Ивинела Самуилова, последвани от „И тъй рече баба Ега“ и „Пътеписи за душата на България“.

Явно тематиката се хареса на читателите и в духа на легендите и силата им, се роди и „Глина“ на Виктория Бешлийска. Четивото е и за любовта, Господ и прошката – вечните терзания на душата. Последното ми попадение е „Дядо, разкажи ми за шевиците“ на Живко Желев. Там са описани съвсем базови тактики за това как може да се разкодира посланието на традиционните български и единствени по рода си шевици. Определено може да се надгражда, но пък като за запалване на интереса е добре.

Това са само първите няколко книги, които ми изскачат като тотални бестселъри в книжарниците за българското. Ако и вие се сещате за някои от тях, може да ги споделите в коментар. Аз ви насърчавам да четете повече. А фикция или истина – пуснете душата си в родните ни обичаи и традиции, красиво е!

Google+ Comments

Размисли Tags: