Бил съм на много места по света и имам силно отношение към историята и нейната автентичност (независимо колко малко археологически останки са се запазили до наши дни). Но за съжаление през последните години има една тенденция на държавите (казвам на държавите, защото не знам дали наистина ще съществува истински археолог или историк, които ще искат подобни неща да се случват), в която на базата на неясни проучвания или сведения “реставрират” намерените останки с чисто нов градеж. Звучи абсурдно и странно за хората като мен, които абсолютно държат на историческата точност. Но истината е, че историята не е точна наука. Тя представлява анализ от различни източници за събития и факти, които са пресъздадени и описани от хора. А хората са пристрастни и винаги се видоизменя историята, за да може да изглежда “нашият” цар по-велик. Ето защо историкът трябва да бъде особено внимателен в анализа си на намерените извори и да отчита пристрастията на летописците.

При археолозите обаче нещата седят по различен начин – те намират находка, разкриват запазени фрагменти от сгради, колони, постройки и правят съчетават историческите данни с това, което са открили. Но то е видимо, има физическа форма и е автентично.

В момента когато започне да се маже отгоре с нови строителни смеси и материали, и се твърди, че се използват древни техники на градеж, стойността на тази археологическа находка се губи и се унищожава автентичността му.

Да, туристите искат да видят малко повече от запазени основи на сгради или счупени колони, но не винаги това е възможно, поради влиянието на времето. И ако правим всичко заради желанията на туристите, то тогава ще превърнем археологията си в декор от театрален спектакъл.

Google+ Comments

Размисли Tags: