Дойде любимият ми месец от годината – май. Все още температурите не са прекалено високи и се усеща цялата свежест на пролетта. Има както дъждовни, така и слънчеви дни – разнообразие. Толкова е приятно, че може да се спи на отворен прозорец и сутрин да се събуждам отпочинал и ведър. За тази пролетна жизненост е виновен и майският дъжд.
Може би ви се струва странно, че отделям цяла статия в блога си за петия месец от годината и за съпътстващия го дъждовен период. Но все пак знаете, че при мен нищо не е случайно, както и този материал. Попаднах на любопитна информация, която ми се иска да споделя с вас. Не знам дали днес е приложима, но е интересна.
През последните месеци се вълнувам от стари български обичаи и традиции и чета подобна литература. Така попаднах и на едно поверие за майския дъжд. Според него всеки път щом започнат да падат водни капки през този месец, човек трябва да излезе навън и да остане там до приключване на пороя. Разбира се, ако е продължителен, не е необходимо да остане докрая, а само дотолкова доколкото дрехите и самият той да подгизнат. Смята се, че по този начин тялото се пречиства от негативната енергия, а дъждът е лечебен и обновява клетките в организма.
Интересното е, че прочетох подобен текст и от Петър Дънов. Той съветва работещите в офис или друго закрито пространство, на които им е трудно да излизат при всяка капка небесна вода, да го правят веднага щом приключат със задълженията си и са свободни.
За днешните времена ми звучи неприложимо, но все пак реших да пробвам. Още на Гергьовден се показах, за да ме намокри хубаво майският дъжд. И познайте какво, съседката ми ме видя, излезе на прозореца и ми се развика да се прибирам, защото съм щял да се разболея. Стана ми едновременно смешно и тъжно. Хем сме забравили старите си обичаи, но хем все още се подкрепяме по чисточовешки начин. Може би силата дъжда през май ми показа точно това.