Малкият белег на лявото ни рамо е характерен за голяма част от нас, българите. Той е вследствие на поставена ваксина БЦЖ срещу туберкулоза. Българският вариант на ваксината е разработен от д-р Сребра Родопска от Института по заразни болести. Тя изучавала създаването на живата туберкулозна ваксина в Париж, след което я пренесла в България. У нас имунизациите започват да се правят през 1951 година.
Днес, колкото и невероятно да звучи, БЦЖ може да се окаже нашият щит и срещу Covid-19. Подобни твърдения смело се тиражират в публичното пространство, но за момента са само хипотези. Според учените ваксините с живи щамове на вируси или бактерии са мощен имуностимулант, а понякога създават защитна стена и срещу нови патогени.
Но защо научният свят се концентрира точно върху туберкулозната ваксина? Отговора дадоха първи американски медици, сред които и българката д-р Виолета Руменова. Те публикуваха данни, показващи, че в страни, в които БЦЖ е задължителна, броят на заразените е в пъти по-малък. Месец по-късно изследване на турския екип имунолози Майда и Ихсан Гюрсел подкрепи анализа.
Ако обобщя информацията, която се знае до този момент, то изводът е, че учените се надяват реваксинация с БЦЖ да се приложи като временен изход от пандемията, докато не бъде открито лекарство срещу вируса. Все пак не трябва да забравяме, че това са предварителни резултати и тепърва предстоят още изследвания. Според проф. Христо Тасков – бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести, ваксината БЦЖ има действие до 3 години. Тоест няма как да създаде дълготраен имунитет през годините, при условие, че се поставя до 48 часа след раждането на детето.
Световната здравна организация (СЗО) също излезе със становище да не се използва туберкулозната ваксината срещу коронавирус, докато не бъде научно доказана ефективността ѝ.
Аз обаче се питам дали не „изтупахме от прахта“ тази ретро ваксина, само за да я превърнем в нашата „бяла лястовица”- надежда за спасение. Как мислите?