Да имаш мускулна треска не е от най-приятните неща. Боли те при обикновени движения и ставаш малко по-трудно подвижен от обикновеното.
Истината обаче е, че когато знаеш защо имаш мускулна треска, тя може да е и сладка. Тялото ти дава сигнализация, че си се потрудил и усилията ти ще дадат резултат в бъдеще. Представете си следната ситуация. Цял ден се бъхтите във фитнеса. Правите по 4 серии с 7-8 повторения на упражнение с максимални тежести. Потите се поне 2 часа… и на следващия ден нищо не ви боли. На мен ми се струва леко съмнителна ситуацията. Бих искал да усещам болка тук у там, за да знам къде точно съм се натоварил най-много. Бих искал да имам доказателство, че тези 2 часа наистина съм правил нещо, а не съм мързелувал.
Ето и една друга ситуация. Били сте в планината на поход. Раницата ви тежи поне 20 кг. Изминавате сборна денивелация от мин. 2000 м и сте вървели поне 10 ч. Изкачили сте някой връх например или сте искали да стигнете до определена хижа. Няма ли да сте разочаровани, ако след цялото преживяване тялото ви по никакъв начин не даде индикация, че се е напрегнало? Аз бих искал да усещам малко болка в краката на следващия ден.
Дори най-тренираните ми приятели споделят, че са разочаровани, ако след подобни преживявания нямат мускулна треска… защото тогава е най-сладка. Тя е един вид наградата за усилията ти и ако я няма, оставаш леко разочарован. Не е фатално, разбира се, но се лишаваш от „черешката на тортата”.