Отдавна не бях пътувал с влак и ето, че ми се наложи. В интерес на истината не горях от желание. Като студент имах едно гадже от Пловдив и редовно се мъкнех по влаковете натам, защото беше и все още е сравнително евтин транспорт. Помня мръсните купета, развалената климатична система… СТОП!… че то изобщо имаше ли някаква инсталация…ха-ха.. ама и аз какви ги говоря! 😉 Свръхмодерната система Window (прозорец) вършеше работа през лятото и ако можеш да се вредиш сред правостоящите в коридора нещата ставаха някак поносими. Но бе истински ад, ако попаднеш на купе с баби, което не само, че миришеше на пот (с извинение, но в тая жега), ами все ще се намереше някоя, на която да й духа. Затова сме се варили като в херметическа тенджера. Зимъска помня и много топли купета с парно на 6, което водеше до задушна обстановка, но отвориш ли прозореца навяваше дъжд и сняг и ледения въздух направо те изпиваше, което не беше решение. Помня живо и другия вариант пътувания, когато парното дори не работеше и студуваш 2-3 часа. Като китайските мъчения. Седиш като в композиран хладилник, ама не съвсем.
И тъкмо се чудех дали да не пътувам с автобус, когато нареден на опашката, шофьорът отсече, че повече места няма. Та така попаднах във влака. За моя изненада обаче БДЖ доста са се развили от последните ми подвизи из вагоните. Новите бяха чисти с чисти тоалетни (невиждано!). Мястото ми бе в салон с меки седалки и масичка, прозрачни витрини за багаж, огледала и голямо пространство за движение за деца (примерно). Пих кафе във вагон-ресторанта, където сервираха и мезе, бяло вино и бира. Пътувах изненадващо добре. А с билет отиване и връщане ми излезе наполовина от цената, която щях да платя за автобусни билети.
Направи ми впечатление още, че много от гарите и голяма част от трасето бяха в ремонт (Крайно време беше!). Надявам се занапред да имаме и по-бърз железопътен транспорт с прилични и хубави станции.