Започвам този текст с предварителното извинение към онези дами от женски пол, които са добри шофьори, притежават чувство за ориентация и не се притесняват да карат на заден ход. Знам, че има такива, но също така знам, че сте малцинство. Затова, моля, не ми се обиждайте и бъдете обективни.
Фактите показват, че повече жени на пътя наистина са като звездите в небето – ти ги виждаш, но те теб – не.
Дами, приемете истината. Вие не сте създадени, за да бъдете добри шофьори. Стряскате се лесно и когато изпаднете в специфична ситуация, не знаете как да реагирате. Пускате волана и чакате, докато всички останали ви заобиколят и пътят ви се изпразни. Полусъединителят все ви убягва, а паркирането назад или френският гараж не можете да го направите с по-малко от 7 маневри.
Това, че знаете как се пали колата и как се натиска газта, не ви прави шофьори. Това, че можете да набиете спирачка до дупка, не ви прави шофьори. Това, че спирате на всеки Стоп и си въртите главата на 360 градуса като някоя граблива птица, също не ви прави добри шофьори.
Когато си зад волана, трябва да имаш бързи реакции, да мислиш за части от секундата и да умееш да предвиждаш потенциалните опасности. Трябва да си нащрек, но в същото време да не бавиш движението. Трябва да познаваш габаритите на колата си и да умееш да маневрираш с нея. Трябва да запазиш самообладание, ако спирачката ти откаже или съединителят ти потъна. Не трябва да се притесняваш да спреш на нагорнище и да можеш след това да тръгнеш директно напред, без да падаш назад.
Можете ли всичко това, дами?
Не е срамно да отговорите с „Не“ и няма да накърни достойнството ви. Вие просто сте по-нежния и загрижен пол. Вие ще пуснете пет коли, които са без предимство, защото сте били на тяхно място, но междувременно зад вас ще се натрупа опашка от 50 и няма да гш забележите, докато не започнат да ви изпреварват бибипкайки. И тогава ще се притесните. А притесни ли се една жена зад волана, започна ва прави глупости. Не защото го иска, а защото неволно спира да разсъждава логично – шашка се.
Именно шашкането е най-големият ви враг. Преодолеете ли него, тогава ще ме опровергаете. Тогава ще съм готов да ви стисна ръката и да се возя с вас в една кола. Но дотогава, моля, не спорете с мен и си гледайте пътя.