Било, каквото било…

Thursday, 26. July 2012

В миналия си пост разгледах сполетелия ни терористичен акт в светлината на една стара слабост на човечеството – да не си прави изводи от това, което се случва, и да не го превръща в ценен исторически опит и мъдрост. Днес ще се обърна пак към този трагичен случай, но в един по-делничен план и за съжаление изводът ще е същият – много хора си я карат по начина, по който са го правили досега, и по нищо не личи да са повишили своята бдителност. А няма какво да се лъжем, факт е, че даже повече никога да не се случи нещо подобно и дай боже да е така, ние вече не може да си позволим да се държим като имунизирани и недосегаеми от световния тероризъм. Не казвам, че трябва да настъпи всеобща параноя и да виждаме във всеки човек със спортна раница и маратонки камикадзе, но и пълното безхаберие и безотговорност не са вариант. За какво говори този? Преди няколко дни журналисти направиха експеримент. Дадоха на шофьор от междуградски рейс един немалък кашон, за да бъде предаден на произволно лице, което ще чака на автогарата в града, където пристига рейса. Срещу пет лева, никакви изискани документи, нито проверка на съдържимото в пратката. Как ви звучи това няма и една седмица след случилото се в Сарафово? Обясненията на шофьора бяха, че жената, която му предала пратката, била много миловидна и нямала вид на терорист. Милият той, идея няма колко миловиден и женствен често е физическият образ на световния тероризъм. Общо взето, положението у нас след атентата може да бъде описано с репликите на Татяна Лолова в едно хумористично предаване: Било, каквото било; оттук нататък ще бъде пак, каквото беше. Само да не чуят заинтересованите.

Google+ Comments

Leave a Reply