Емил Попов чете наскоро потресаваща статия за момичетата и Индия. Не са на почит женските отрочета в Индия, особено в по-бедните семейства, а както е известно, в тая огромна и многолюдна страна, богатите не са много. А не са на почит, защото са един вид само разход за семейството – зестра, сватба и т. н. И нерядко там посягали на живота на новородените или неродените деца от женски пол. Предположих, че може би е преувеличена информацията в статията, после обаче попаднах и на потресаващи снимки от доста сериозен източник (няма да изпадам в подробности), което на практика потвърди фактите, изложени в статията. Абе не случайно има една стара приказка тъмна Индия – което ще рече мрак и безпросветност. Ама после, като се позамислих, се сетих, че то и в България сред една определена част от населението, предимно в селските райони, женските отрочета не са със специалния статут на мъжките. Обикновено в семейства, в които имат момче и момиче, винаги отношението към момчето е по-специално. Особено когато става въпрос за наследствени права, се смята, че единствен наследник на семейното имущество по право е само момчето. Момичета се възприемат като временно явление в семейството, смята се, че омъжвайки се, те отиват на друго място и стават част от другото семейство. На мене тази философия ми изглежда също толкова безнадеждно ограничена като индийската, с тая разлика, че не намира нереален израз в такива престъпни действия. Престъпни във физическия смисъл на тая дума. Иначе на емоционално равнище според мен е също толкова престъпно и нехуманно да делиш децата си на полов принцип.