Lacrima или чуждите думи в родния език

Monday, 6. July 2015

Винаги съм харесвал статиите тип „Знаете ли, че”,  но не пиша много често такива, тъй като за писането им е нужна по-сериозна подготовка. А аз обичам да си седна пред компютъра и да си потракам на клавиатурата за каквото ми хрумне на мига по теми, с които работя всеки ден. Да споделям мое лично знание, смятам за призвание. 😉

По този повод ми попадна кашкавалът на фирма, която много рекламират – Lacrima. Ако се сещате с разбъркващото се мляко и после с детето, което надига лъжицата. Повтарящите се рефрени са „неустоим млечнокисел вкус”, „балансиран вкус” и прочие. Опитах се – оказа се по-хубав отколкото очаквах и се зачудих защо казват, че е хубав български кашкавал, пък името – не българско. Всъщност Lacrima на латински означава „сълза”, а думата се е запазила и до днес в италианския език. При подобни продукти в съвременния глобализиран свят – наистина е по-добре името да е международно. Така много чужденци у нас като видят някакво такова наименование на витрината – с латински букви – ще посегнат и ще си купят. Особено чужденците по морето. И ще опитат наистина добро българско кисело мляко, пък и кашкавал и сирене.

Ние сме привилегировани в едно отношение. Макар на Запад да има много млечни продукти в много вариации, които дори не сме и сънували, то ние също произвеждаме продукти, които са уникални в очите на западняците. Вижте киселото мляко само или бялото ни саламурено сирене. Кашкавалът също ни е добър – той си е хубав български кашкавал и няма нужда от дупки, за да се доказва.

lakrimaВ България има много продукти, които използват същата стратегия – чуждо име, което да описва български вкус. Мисията на производителя е проста – не само привлича вниманието на чужденците, но и въздейства психологически на българина. Замислете се, че за всеки чуждото име е свързано с нещо качествено, с престиж някакъв. Тогава, за да пробие на пазара сред голямата конкуренция от млечни продукти, такова изискано латинско/ италианско име определено работи. И не само – то изглежда добре на опаковката с типичното за много западни езици ударение, но и символизира – намеква за същото качество, което имат много европейски продукти. Така – с внушение на два етажа –млякото бързо се популяризира. Защото хората първо го взимат непредубедени, мислейки, че е чуждестранен продукт. Очаквайки нещо хубаво. Отварят, вкусват и си казват – е, то като е западно е логично да е вкусно. След това аха да видят коя е страната и срещат българския баркод. Поне с мен се случи така.

А сега си представете, че продуктът кисело мляко или сирене, чиято мандра в е град Пазарджик  се казва… Пазарджишко кисело мляко или Пазарджишко българско сирене, например. Щеше да си стои на някой рафт толкова дълго време. Първо, никой нямаше да му обърне внимание, защото половината хора в Шумен ще се чудят къде точно беше Пазарджик – преди или след Пловдив. Ама в коя посока? А така – поставени с лъскавата опаковка, с латинското име – продуктите на Lacrima просто си крещят „Вземи ме” с европейското си обаяние.

Google+ Comments

Leave a Reply