Преди няколко дни с приятел, чиято сестра е омъжена в Норвегия, бяхме седнали на биричка. И от дума на дума, за това колко демократична и социална държава е Норвегия и как навсякъде другаде по света петролът би довел до облагодетелстването на един тесен кръг от хора, а там служи на целия народ, стигнахме и до болната тема на норвежците – Брайвик. Не задълбахме много, защото, знаете, сериозните разговори не са за маса. Но после се поразмислих по темата. И стигнах до някои интересни, но печални изводи. Че всъщност най-големият удар, който Брайвик нанесе на истински демократична и социална Норвегия, не са жертвите на безумните му действия, а фактът, че той разклати постулатите на норвежката демокрация. Постави я пред нещо, което може да се нарече образно Параграф 22. Ако Брайвик бъде наказан с абсолютна изолация и лишен от правото да заявява пред обществото и света болните си амбиции и безумни позиции, това би посегнало на основни принципи за правата на всеки един норвежки гражданин, отстоявани от обществото с години. Тогава Брайвик би бил победител и герой, защото, видите ли, оказва се, че обществото всъщност не е толкова хуманно, за колкото се представя. Ако му дадат всички онези права, които по закон и демократично право му се полагат, се случва пак това, което той иска – намира трибуна за идеите си и става световно известен. И пак е победител и герой. Не можах да измисля как се прави избор между двете. И дали истинската демокрация има избор – не, няма, тя е обречена да действа по правилата, които сама си е създала. Каквото и да й струва.