public-speakingСтрахът от говорене пред много хора не е нещо необичайно. Може би същността му се корени в това, че човек си мисли, че ще се изложи. Този страх може да се преодолее с практиката. Първите няколко пъти е нормално да се чувствате притеснени и леко изгубени, но с времето ще усъвършенствате умението да говорите пред публика и страхът ще изчезне.

Като се изправите пред аудиторията, помнете, че хората са дошли да чуят вас, вие имате да им споделите нещо ценно, което ги интересува. Това е вашият звезден миг. Дори да направите малък гаф, накарайте го да изглежда като част от “шоуто”, така че никой да не разбере. Започнете уверено, за да ви приемат като авторитет. Материята със сигурност я знаете, така че – давайте!

Преди това обаче не е зле да се поупражнявате малко вкъщи. Докато изнасяте речта си, я запишете на телефона си, за да чуете след това как звучи гласът ви и да прецените увереността си. Може дори да изпратите записа на някой добронамерен, но честен, приятел, за да си даде и той конструктивното мнение.

Не мисля, че е удачно да копирате стила на говорене на някой известен обществен говорител. Добре е да си изградите собствен стил и да бъдете себе си, за да се отличите по някакъв начин. Това не значи, че не може да се поучите от начина на говорене на по-опитните от вас – изгледайте няколко видеа с техни речи и си направете изводи как може да подобрите вашата. Добра и често прилагана техника е да пуснете по някоя шега тук-там, за да разчупите обстановката и да се направите по-харесван за публиката, която ви слуша.

Не се притеснявайте, ако има хора, които не ви слушат или по-лошо – спят. По този въпрос някога Зиг Зиглар казва на Сет Годин, че вие говорите за онези, които са пропътували стотици километри, за да ви чуят, и седят на крайчето на стола, записвайки си думите ви.

Google+ Comments

Размисли Tags: